В последната топла неделя на ноември решихме да отидем до Соколския Манастир от "Кмертството" на село Чарково. Очаквахме да тръгнем в 10:20, амъъъ... Някои индивиди дойдоха в 10:50 и затова, не тръгнахме по-рано. Качването отне 1 час като не беше много стръмно. Минахме през селото Червена локва по пътя си. Тогава разбрахме от Бабите, които бяха на чешмата на селото, че горе (Соколския) няма вода и ако сме тръгнали с нагласата да си налеем вода от горе, ще останем жадни. Тогава някои съученици си наляха вода. (Тогава аз дочух разговор "Кой, колко пари дава за ток"???) Продължихме по пътя си. След като се качихме до Соколския Манастир, директно влязохме вътре, след като господина ни събра за Кратък инструктаж, който на кратко беше: "Надявам се всички да знаете как да се държите в Манастири и други религиозни места. (Може да си говорите, но без да викате бягате и подобни)" После слязохме до църквата на Манастира и видяхме че тя не работи. Минахме покрай нея и видяхме дупка... (За първи път аз видях това нещо) Господина разказа за дупката и малко за Архитектурата за куполите и Църквите.

Около 11:50 излязохме от манастира, влязохме в градината. Събрахме се в кръг, за да може господина да каже че имаме 40 минути (до 12:30) да правим каквото искаме, като да отидем в ресторанта да ядем или да стоим в парка... Тогава 95% от хората се запътиха към ресторанта (Няма да пропусна възможността да кажа че за мен това беше малко странно, всички да отидат на там). И аз също отидох към ресторанта, но няколко минути по-късно се върнах в парка и предложих на останалите там 5% от моята баница (Тази баница я предлагах цял ден на всчики и когато питам: "Някой иска ли от баницата ми?"-Няма отговор, но когато питам, "Ти, искаш ли???"-Тогава си взимат). И искам да ви кажа нещо важно за живота: Когато някой предлага на всички хора -> Взимате си! (освен ако човека не показва ясно че не иска да си взимате и само го предлага от обноски, но всички останали случаи, си взимате)

Кво стана... Амиии то стана 12:40 и няма никой на парка... После стана 13:00 часа -> Още няма никой. Успяхме да се съберем в 13:10 и тогава се събрахме в кръг и господина предложи да започнем първата игра, която беше за слепци и GPS-и (защото обикновенно GPS-ите показват само къде се намираш, а устройството после показва къде си на картата, така трябваше да е и при нас.) GPS-а беше човека който вижда и казва на този с затворените очи къде се намира, а невиждащия човек преценява на къде да ходи (като навигацията). Втората игра беше с конструктор. В нея има стрител (със затворени очи), помощник стрител и оценител (казва дали му харесва или не, НИЩО повече). Строителя си строи неговата кула която си е намислил в главата и очаква помощника му да го насочва къде се намират частите, от които строителя се нуждае. След края на играта размишлявахме и установихме че Оценителя е излишен и че по някое време помощника, започва да взема властта от главния строител.

След това започнахме да слизаме надолу и Руди набра смелостта да попита, защо никой не казва нищо за неговият бот в Teams, който всяка сутрин праща програмата на всички от класа.

И се върнахме до Червена Локва, тръгнахме в грешната посока, но за щастие Стефани (и май Надежда) каза че сме може би сме в грешната посока. Върнахме се и потеглихме в правилния път, който в последствие ни се стори доста грешен (видеото по-горе е точно от за тази част).

Слязохме с доста забава, някои падаха, други се прегръщаха (За да успеят да се хванат), но всички стигнаха Живи-Здрави(-Цели) до Етъра, от където някои индивиди ги взеха с коли, а други отидоха до Музея на Открито - Етъра, а трети тръгнаха към автобусната спирка.

За автобуса също имаше история... Ходим си ние към спирката и господина решава че иска да се заговори с един от родителите (Шегувам се... Господина наистина стря да говори с родител, ама начино по-който го написах е можело да звучи грешно (и в това се целях)). След това си говорихме и след като погледнахме разписанието видяхме че имаме дерсет минути да стигнем до спирката. Ходим си ние и бавно и славно, и поглеждаме часовници и установяваме че автобуса по график трябва да е след 3 минути, а ние сме на минимум 8, и затова господина предложи: "Хайде да бягаме, че май няма да го хванем"... И ПОЧНАХ ДА БЕГАМ, БАТЕ... Голямо бягане беше... И автобус нямаше... Следващият автобус беше след 1 час. Надеждата ни беше някой автобус да е закъснял или да звъним на родители да дойдат да ни съберат. Имахме късмет, защото едно бусче спря на спирката да ни събере. Качихме се тримата индивида в автобуса и стигнахме до града.

До там стига историята от моята гледна точка... Беше забавно.